martedì 12 gennaio 2010

Adriano Celentano – Il Ragazzo della via Gluck

Posted in 1 a 18:09 di anraj

Questa è la storia
di uno di noi,
anche lui nato per caso in via Gluck,
in una casa, fuori città,
gente tranquilla, che lavorava.
Là dove c’era l’erba ora c’è
una città,
e quella casa
in mezzo al verde ormai,
dove sarà?

Questo ragazzo della via Gluck,
si divertiva a giocare con me,
ma un giorno disse,
vado in città,
e lo diceva mentre piangeva,
io gli domando amico,
non sei contento?
Vai finalmente a stare in città.
Là troverai le cose che non hai avuto qui,
potrai lavarti in casa senza andar
giù nel cortile!

Mio caro amico, disse,
qui sono nato,
in questa strada
ora lascio il mio cuore.
Ma come fai a non capire,
è una fortuna, per voi che restate
a piedi nudi a giocare nei prati,
mentre là in centro respiro il cemento.
Ma verrà un giorno che ritornerò
ancora qui
e sentirò l’amico treno
che fischia così,
“wa wa”!

Passano gli anni,
ma otto son lunghi,
però quel ragazzo ne ha fatta di strada,
ma non si scorda la sua prima casa,
ora coi soldi lui può comperarla
torna e non trova gli amici che aveva,
solo case su case,
catrame e cemento.

Là dove c’era l’erba ora c’è
una città,
e quella casa in mezzo al verde ormai
dove sarà.

Ehi, Ehi,

La la la… la la la la la…

Eh no,
non so, non so perché,
perché continuano
a costruire, le case
e non lasciano l’erba
non lasciano l’erba
non lasciano l’erba
non lasciano l’erba

Eh no,
se andiamo avanti così, chissà
come si farà,
chissà…
Това е историята
На един от нас,
И той роден случайно
На улица Глук,
В една къща извън града,
Спокойни хора р които работят.
Там ,където имаше трева ,сега има
Град.
И тази къща
Сред зеленина вече,
Къде ще бъде?

Това момче от улица Глук,
Се забавляваше като играеше с мен,
Но един ден каза,
Отивам в града,
И го казваше ,докато плачеше,
Аз го питам,приятелю,
Не си ли доволен?
Отиваш най-сетне да бъдеш в града.
Там ще намериш неща ,които не си имал никога тук,
Ще можеш да се миеш в къщи без да отиваш
вън на двора!
Скъпи мой приятелю, каза,
Тук съм роден ,
На тази улица
Сега оставям моето сърце.
Но как не разбираш ,
Късмет е за вас ,които оставате
С боси крака да играете по полето,
Докато аз в центъра ще дишам цимент.
Но ще дойде един ден ,когато ще се върна
Отново тук
И ще чуя ,приятелю, влака
Който ще свири така:
Уа Уа ,
Минаха години ,
Но осем са дълги ,
Обаче това момче
Си вървеше по пътя,
Но не забрави своята първа къща .
Сега с пари той можеше да я купи .
Върна се ,но не намери приятелите,който имаше.
Само къщи върху кащи
Катран и цимент.
Там ,където имаше трева ,сега има
Един град.
И тази къща сред зеленина,
Къде ще бъде.
Ей ей
Ла ла
Е не,
Не знам , не знам защо ,
Защо продължават
да строят къщи
и не оставят трева ,
не оставят трева.
Е не,
Ако вървим така напред,
Кой знае какво ще бъде,
Кой знае?

Lascia un commento

Inserisci i tuoi dati qui sotto o clicca su un'icona per effettuare l'accesso:

Logo WordPress.com

Stai commentando usando il tuo account WordPress.com. Chiudi sessione / Modifica )

Foto Twitter

Stai commentando usando il tuo account Twitter. Chiudi sessione / Modifica )

Foto di Facebook

Stai commentando usando il tuo account Facebook. Chiudi sessione / Modifica )

Google+ photo

Stai commentando usando il tuo account Google+. Chiudi sessione / Modifica )

Connessione a %s...

%d blogger cliccano Mi Piace per questo: